От парче диня до добро здраве

Динята е един от най-популярните и освежаващи плодове, особено през летните месеци и е много разпространена и предпочитана у нас. В България пиковият сезон на динята е от юни до края на август (юли и август са месеците с най-узрели и сладки плодове), тъй като тогава метеорологичните условия са най-подходящи за нейния растеж и зреене.

Консумацията на сезонни храни е от съществено значение за поддържане на балансирано хранене и оптимално здраве, тъй като те съдържат повече хранителни вещества и са най-полезни в периода, когато естествено узряват. Сезонните храни не само са по-вкусни и свежи, но и по-полезни за организма – точно когато той се нуждае от тях най-много. Храненето със сезонни продукти е естествен начин да се поддържа здравето и да се осигурят нужните витамини в точното време.

Динята е топлолюбиво растение, а за да се развива добре и да даде сладки и сочни плодове се нуждае от високи температури – средно между 18°C и 35°C. Продължителните застудявания и студените почви се отразяват много неблагоприятно на растежа ѝ, а при твърде високи температури (над 40°C) оплождането ѝ може да бъде нарушено. Когато температурата е по-ниска от оптималната, плодовете й стават безвкусни, с дебели кори и лошо оцветяване.

И точно в сезона, когато се наслаждаваме на изобилието от слънчева светлина, динята най-добре зрее, защото се нуждае от много слънце, за да натрупа захари и да развие характерния си вкус. Сухият летен климат с възможност за контролирано напояване е идеален за нейното зреене, защото динята не понася преовлажняване на почвата и висока въздушна влажност.

Ето няколко лесни съвета, за да разпознаем зряла и сладка диня:

Потърси жълто или кремаво петно отдолу – това е мястото, където динята е лежала на земята.

• Колкото по-жълто или оранжево, толкова по-добре – знак, че динята е зряла.
• Ако е бяло или няма петно – вероятно е откъсната твърде рано.

Динята трябва да изглежда тежка за размера си, което означава, че е пълна с вода и сочна.

Почукай леко с пръсти – ако звукът е дълбок и кух, значи е узряла.
Глух или „плътен“ звук често означава, че е незряла или презряла.

Търси матова (не лъскава) кора – лъскавата кора често е признак за незрялост.
Избягвай плодове с напукана, мека или наранена кора.

Това са захарни пукнатини, резултат от интензивна сладост – добър знак!

Витамин B6 е от съществено значение за здравето на нервната система, кожата, мускулите, сърдечно-съдовата система и за общото благосъстояние. Съществува значителна и двупосочна връзка между добрите бактерии в червата и витамин B6. Добрите бактерии могат да подпомагат производството и усвояването на витамин B6, а той от своя страна под-помага здравето на червата и създава среда, благоприятна за полезната микрофлора.

Някои видове бактерии, обитаващи нашите черва, са способни да синтезират витамин B6. Чревната микробиота произвежда витамин B6, но количеството често не е достатъчно, за да покрие напълно дневните нужди на организма, затова е важно да се при-ема и чрез храната. Пробиотиците могат да подобрят усвояването на витамин B6, а чревната дисбактериоза да доведе до по-лошото му усвояване. При нарушен баланс на чревната микрофлора, се намалява не само производството, но и усвояването на витамин B6, което може да доведе до дефицит.

• Отлична хидратация
• Електролитен баланс
• Освежаващ и охлаждащ ефект
• Контрол на теглото
• Подсилва имунната система
• Мощен антиоксидант
• Защитава от оксидативен стрес
• Предпазва от слънчевите лъчи
• Подпомага храносмилането
• Подкрепа при бременност и кърмене
• Подобрява на сърдечно-съдовото здраве и регулира кръвното налягане
• Антираково действие
• Против пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур
• Подкрепя здравето на кожата и косата
• Действа противовъзпалително
• Облекчава мускулната треска и подпомага мускулното възстановяване

Динята се консумира предимно през лятото по няколко основни причини, които са свързани както с нейните биологични изисквания
за отглеждане, така и с ползите, които предлага за човешкия организъм в горещо време. Консумира се предимно прясна, а за да е по-вкусна и добре охладена.

Хубаво е винаги да се избират добре узрели дини. Може да се използва и за ароматизиране на напитки, смутита, салати. Кората също е ядлива и може да се маринова, пържи или вари, което не е много характерно за нашите географски ширини. Семето от дините, счукано и сварено може да се окаже помощник при чревни и бъбречни заболявания. За да се извлекат максимални ползи от нея народните лечители препоръчват консумацията й сутрин на гладно и два часа след изяждането да се закусва.

Динята може да се похапва сурова – нарязана на резени, кубчета или топчета, да се прави прясно изцеден сок – уникално вкусен е или на смути. Освен това в някои страни приготвят салати (особено с мента, сирене и рукола). Тя е отличен десерт – сервирани нарязани парчета диня с кубчета лед върху тях, като сорбета или под формата на сладолед. В някои национални кухни традиционно я сервират печена.

Казват, че сокът от диня действа ободряващо при висока температура. Динен мед или това е сгъстен сок от диня се препоръчва и при високо кръвно налягане. От древни времена сокът от диня се използва при силно изтощение след прекарано тежко заболяване.

Поради изразеното диуретично действие на динята, нейният сок се препоръчва като ефективно лечебно средство при възпаление на пикочните пътища. Сокът от диня намира приложение срещу отоци при сърдечна недостатъчност и за тонизиране на сърдечната мускулатура. Използва се още срещу възпалителни процеси на жлъчния мехур, както и на пясък и камъни в него.

Прилага се и при затлъстяване, също могат да се препоръчат динени разтоварващи дни, някъде е популярно като динена диета. С настъпването на сезона на дините по същия начин може да бъде направена и чисто динена диета, като на ден се ползва само по една диня (1 до 2 кг на ден). Разпределена на 4-5 резена, динята може да се приема в часовете на хранене.

Шаблони за ползването на който и да е плод няма, винаги се, вземат предвид професионалните и битовите изисквания при оформянето на дневния режим, както и индивидуалното състояние на организма. Преди да се предприеме каквато и да е диета се прави консултация с медицинско лице и специалист диетолог или нутрициолог.

За прясно изцеден сок се избира добре узряла диня, която се нарязва на резени. Отстраняват се семките, месестата част се отделя от кората и се нарязва на малки парчета, които се пресоват или центрофугират. Така приготвеният сок и леко охладен е прекрасен за разхлаждане в летните жеги. Допълнително може да се подслади с пчелен мед в зависимост от сладостта на сорта или да се комбинира със сок от ябълки, лимони, портокали, ананаси и други плодове по ваш вкус и избор.

У нас много хора обичат комбинацията на диня със сирене. В някои страни обаче приготвят и салата.

За да се приготви освежаваща лятна салата – сладко, солено и ароматно в едно е необходимо да се нарежи динята и сиренето, да се смесят в купа и да се добави накъсана мента. Овкусява се с малко зехтин и лимонов сок, а по желание се добавя и щипка черен пипер. Не зная как ви звучи и дали комбинацията от диня със зехтин не е малко странна на пръв поглед. Всъщност това е модерна и много популярна лятна салата в Средиземноморската кухня.

Защо я харесват? Казват, че комбинацията работи, защото динята е сладка, сочна и охлаждаща, сиренето (като фета например) е солено, кремообразно и придава контраст, ментата освежава и придава лек аромат, а зехтинът добавя лека мазнина, която събира вкусовете в едно цяло и придава мекота. Слага се съвсем малко зехтин, просто за баланс, без да му се предава качество на основен вкус.

Вместо зехтин може да се поставят няколко капки балсамов оцет, който дава сладко-кисел вкус, малко лимонов или лаймов сок – добавя свежест или може и просто без мазнина, особено ако динята и сиренето са достатъчно ароматни.

Рецепта за салата с диня, сирене и мента

Всички тези фактори – от идеалните условия за отглеждане до уникалните ползи за здравето в горещо време – правят динята естествен избор на плод за летния сезон. Въпреки че днес може да се намери диня целогодишно благодарение на вноса, най-вкусните, сладки и сочни плодове са тези, отгледани по време на техния естествен сезон.